BMW 218i Gran Tourer, Ford Grand C-Max 1.5 Ecoboost, Opel Zafira Tourer 1.4 Turbo и VW Touran 1.4 TSI имат и седемместни варианти
Когато стане дума за практични автомобили, напоследък общественото мнение е склонно да посочи някой SUV модел, но титлата „универсален” все още е притежание на вановете. Нима забравихте? Това са царете на вътрешните трансформации и господарите на товарното пространство. И действително оптималните покупки за семействата с деца. Особено вановете като BMW 218i Gran Tourer, Ford Grand C-Max 1.5 Ecoboost, Opel Zafira Tourer 1.4 Turbo и VW Touran 1.4 TSI, които по желание се доставят и в седемместни варианти.
VW Touran с много комфорт и много динамика
Каква беше съдбата на успешните? Тях или ги обичат, или ги мразят. Сигурно никой друг ван не привлича толкова силно вниманието на мърморковците в германските онлайн форуми, както бестселърът от Волфсбург. И почти винаги те критикуват семплата му външност. Тя почти не се е променила и в появилото се наскоро второ поколение – като за това има съвсем практични причини. Ъгловатият дизайн води не само до най-добър обзор, но и до най-обширно вътрешно пространство.
Конструкторите за увеличили междуосието на второто поколение до нивото на новия Passat – с всички произтичащи от това удобства за пътниците на задните седалки; никъде другаде при сравняваните модели те не могат да се движат толкова безпрепятствено. Това важи напълно и за третия човек от втория ред.
Там трите самостоятелни седалки могат да бъдат плъзгани поотделно с около 20 сантиметра в надлъжна посока. За първи път срещу доплащане двете външни места отзад могат да бъдат отоплявани, а благодарение на тризоновия автоматичен климатик тук пътниците сами могат да регулират температурата на въздуха. От нивото Comfortline нагоре облегалката на предната дясна седалка серийно се сгъва напред; тогава ванът се превръща в средство за транспортиране на товари с дължина до 2,70 метра. При седемместна конфигурация багажният обем е 137, при петместна 743, а при сгънати задни облегалки до 1980 литра – рекорд сред тестваните модели.
Ако се нуждаете от максимално товарно пространство, можете да освободите покривалото над багажа от фиксаторите и да го приберете под пода. Освен това осветителното тяло в багажника може да се изважда и да се използва като джобно фенерче. Многобройни ниши и кутии, по желание чекмеджета под предните седалки, мрежа за дреболии при краката на пътника до водача и джобове в горната част на предните облегалки – от VW са помислили за всичко.
Най-голямата разлика спрямо конкурентите обаче може да бъде открита при шофирането – то се характеризира с добросъвестно предлаган комфорт, който няма равен в класа на вановете. Предлаганите по желание адаптивни амортисьори поглъщат без остатък всякакви неравности; често единственото, което се чува, е шумът от търкалянето на колелата.
Значи, изолирана от купето ходова част? Ни най-малко. При тестовете за динамика на пътя Touran преминава най-бързо между пилоните, фино реагиращата му кормилна уредба предава достатъчно автентично усещане, а функциите се управляват сякаш по подразбиране.
Както бихме могли да очакваме, VW не допуска слабости и в раздела за безопасност, по отношение на системите за подпомагане го изпреварва единствен моделът на BMW, но пък Touran отчита най-къс спирачен път при 130 км/ч (със загрети спирачки).
BMW Серия 2 Gran Tourer със слабости при комфорта
BMW и ван? Няма грешка, това е Серия 2 Gran Tourer. С него BMW прави първи крачки по напълно непознат терен – предно предаване, до седем места, силует с висок покрив. За един пазител на Светия граал на динамичното шофиране е необходим голям кураж, за да навлезе в това неособено благоприятно за имиджа поле.
Моделът на BMW е единственият, участващ в сравнителния тест с трицилиндров мотор, което би могло да зарадва единствено почитателите на грубия работен шум. За разлика от своя брат по платформа Mini, с агрегата от 136 к.с. Gran Tourer се усеща като слабо моторизиран – въпреки че в теста постига най-добрите стойности за ускорение и същевременно е най-икономичният.
Онези, които след това очакваха ванът на BMW да се хвърли с жар между пилоните на трасето за проверка на динамиката, бяха разочаровани. За разлика от по-малкия си брат Active Tourer ванът се накланя силно, изглежда непрецизен в реакциите си, а при двете смени на лентата постига по-слаби от средните времена. При настройките конструкторите са разчитали на твърдост, която смятахме за отдавна изживяна – за разлика от версиите в предишни тестове сега автомобилът не е оборудван с регулируеми амортисьори и е настроен просто прекалено стегнато. Каросерията и пътниците никога не остават в покой – нито в града, нито по обикновено шосе, нито на магистрала. Това може да ви нервира още на кратки разстояния и води до значително намаляване на оценките за окачването. Настоятелно съветваме бъдещите купувачи непременно да поставят кръстче при предлаганите срещу доплащане амортисьори с комфортен режим.
Обзавеждането на интериора не предизвиква възражения. В „тройката” например BMW демонстрира прекалени амбиции за пестене. Не е така при Gran Tourer: прости пластмаси можете да откриете едва в долните части на облицовките, арматурното табло е украсено (срещу доплащане) с метален панел, а багажникът е с първокласни покрития.
В сравнение с по-малкия Active Tourer междуосието е удължено с единайсет сантиметра. Така на задния ред двама пътници разполагат с достатъчно място пред краката си, евентуалният трети между тях обаче седи като наказан – средната седалка е твърде тясна и почти неизползваема от пълнолетни пътници.
Много усилия инженерите са инвестирали не само в опростената ергономия, но и в ролната щора за багажника. Обикновено нейното отстраняване е дразнеща и пипкава задача, но при Gran Tourer тя се освобождава съвсем лесно и заема предвиденото за нея място под двойния под на отделението за багаж. По-назад се намира голяма вана за дребни предмети.
Халки за укрепване на багажа и куки за пазарски пликове и чанти допълват обстановката в товарния сектор. Единствено в този сравнителен тест е устройството за дистанционно освобождаване на задните облегалки; с него те биват сгъвани откъм багажника, разделени на три части. За разлика от Opel и VW обаче тук долните части могат да се плъзгат напред-назад, разделени в отношение две към едно.
Ford Grand C-Max с освежаваща динамика на пътя, но със слабости при системата на седалките
Grand C-Max демонстрира по-достоверно присъствие на динамиката в класа на вановете. Ходовата му част е издържана от край до край в духа на Ford. Нека си припомним: нима тъкмо Focus не беше моделът, който въведе динамиката в компактния клас, без да залага еднозначно на твърдото окачване? Сега същото важи и за вана. Подобно на BMW, той използва конвенционални амортисьори – но те са умело настроени. Последната техническа преработка въведе по-бързо реагиращи амортисьорни клапани.
Ford непременно трябваше да използва таза възможност, за да подобри качеството на изработката. Отделните части на арматурното табло изглеждат донякъде като временно сглобени, чувствителните към издраскване пластмаси в багажника, както и стиропорът в кутията под него, не създават впечатлени за стабилност. На човек не му се ще да изпробва здравината им с покупки от магазина за строителни материали.
Но да се върнем при ходовата част. Базовата настройка е стегната, но пропуска ударите към кабината едва при пълен товар и предотвратява неприятното странично накланяне в завои. С помощта на доставящата удоволствие с директната си работа кормилна уредба C-Max се носи по второстепенните пътища освежаващо чевръсто, а на магистралите все пак предлага онзи комфорт на окачването, който прави дългите преходи поносими. Явно някои разбират от динамика.
Благодарение на плъзгащите се задни врати – единствени в този сравнителен тест – достъпът до втория ред е особено лесен. Но после бързо забелязвате, че моделът на Ford е скроен по-тясно; това усещат преди всичко пътниците от средната редица.
За съжаление, задните седалки не са особено удобни за дълги разстояния, което, както и при BMW, важи най-вече за средното място. Който седне там, трябва първо да закачи една широка кука с карабинер, за да може да използва средния колан. Това е също толкова затрудняващо, колкото и следния факт: за да получите равен товарен под, трябва след сгъването на задната облегалка да постелите доставяното заедно с автомобила стабилно кече.
Външните задни седалки не могат и да се прибират по-навътре както във вана на Opel, а само да се плъзгат надлъжно. Ако нямате нужда от средната, използваема само в краен случай, седалка, тя може да бъде сгъната под дясното външно кресло и тогава се образува нещо като товарен проход – например за дълги спортни принадлежности. Или за достъп до третия ред. Но тези предлагани по желание допълнителни столове могат да се препоръчат само ако Grand C-Max се използва като такси до детската градина. Иначе спокойно можете да си спестите 760-те евро доплащане за тях и да поръчате петместния вариант.
Opel Zafira Tourer за прагматици
Zafira участва в теста с т.нар. седалкова система Lounge, тоест с три удобни самостоятелни седалки, които могат да бъдат трансформирани в две кресла плюс централен подлакътник. Това наистина изисква доста усилия, но пък осигурява по-голяма свобода за движенията – а и никой друг не предлага подобни трикове.
Между предните седалки се намира един многофункционален скрин с чекмеджета. Дори третата редица (в случай че е поръчана) предлага ниши за дреболии плюс държачи за напитки. На толкова прагматичен автомобил няма как да не простите семплите на вид материали и дисплеи – както и многото бутони на централната конзола и сложната логика на управление на функциите.
А при шофирането? Тук Opel показва, че големият товарен капацитет не води непременно до поведение като на лекотоварен автомобил. Наистина на Zafira няма как да й се отрече известна мудност, въпреки това обаче ванът може да се дирижира достатъчно енергично по завоите и въпреки високата си каросерия остава лесно контролируем и предлага втория най-добър комфорт на окачването след Touran. При директно сравняване с по-стегнато настроения Ford обаче Zafira остава впечатление за не толкова ангажирано поведение. А в тестовете за динамика на пътя се откроява със склонността си да се измества в пътната лента при задействане на ESP; в резултат от това се отнемат точки за сигурно поведение на пътя.
Тук Zafira не може да ви вдъхнови със спокойната непринуденост на вана на VW. Това до голяма степен се дължи на нейния четирицилиндров мотор, чийто турбокомпресор като че ли не успява да разгърне капацитета си, защото при подаване на газ Zafira се устремява напред някак отнесено. Абсолютните динамични показатели всъщност са достатъчни, но за да се движите наравно с Touran и C-Max, трябва да гоните усърдно по-високи обороти и да влагате усилия в по-енергично превключване с дългоходовия скоростен лост.
VW Touran е начело при междинната оценка
При оценките за качествата VW оглавява класирането със значителна преднина; той си гарантира полпозиция с грамадния багажник, най-добрия в класа комфорт на окачването, равномерно работещия и мощен двигател, както и с лишеното от усложнения, ефективно поведение на пътя. Следва го BMW, който при точкуването компенсира поне отчасти недостатъците в комфорта на возене с огромен арсенал от допълнителни предложения за безопасност, системи за подпомагане и мултимедийно оборудване, както и с нисък разход.
На респектираща дистанция следват Ford и Opel – и двата модела показват големи празноти при системите за подпомагане. Освен това Grand C-Max губи точки заради впечатлението за качество и се откроява негативно с най-висок разход на гориво, докато Zafira Tourer изостава в оценките поради мудния си четирицилиндров мотор с безрадостна предавателна кутия и малко тромавото си поведения на пътя.
VW Touran е най-скъп, но въпреки това печели
Единствен от четирите модела, Touran участва в състезанието с трансмисия с два съединителя (DSG). Тя струва 1950 евро, което е отразено с отнемане на три точки в оценката за базова цена, тъй като ванът на VW е най-скъпият в теста. Преимуществото в комфорта е оценено от auto motor und sport също с три точки, като по този начин се получава изравняване с моделите с ръчно превключване. Touran губи още една точка, защото често потегля с леко придръпване (главно след „заспиването” заради старт-стоп системата).
Тестовият Touran дойде при нас в скъпата версия Highline, но е оборудван още по-добре от Ford Grand C-Max с върховата линия Titanium. При него, както впрочем и при вана на BMW се налага да се плаща допълнително например за релси на покрива, отопляеми предни седалки и помощ при паркиране.
Все пак в линията Advantage моделът на BMW разполага с автоматичен климатик и темпомат. Какво му липсва? – Неща като сгъваемата седалка до водача, CD плейърът към радиото, отоплението на седалките, релсите на покрива и отоплението на чистачките.
При изчисляването на разходите Opel отначало прави добро впечатление с евтините консумативи. При Zafira Edition би трябвало най-вече да поръчате пакета, състоящ се от автоматичен климатик, отопление на седалките и паркпилот, а също и датчик за дъжд и организатор на багажното пространство, за да постигнете ниво на оборудване като при VW.
Това, че Touran губи точки в раздела за разходи заради скъпата DSG, почти не накърнява неговото явно превъзходство. Той е най-добрият сред компактните ванове, а неговите адаптивни амортисьори са нов еталон за класа. Следва го моделът на BMW, който допуска по-съществена слабост единствено при комфорта на окачването.
Grand C-Max спасява третото си място на финала, като оставя добро впечатление с динамичното си поведение. На близка дистанция го следва Zafira Tourer – както и преди, извънредно практичен, макар и не блестящ ван.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
1. VW Touran 1.4 TSI
444 точки
До раздела за разходите Touran е без конкуренция. Иска ли питане защо печели?
2. BMW 218i Gran Tourer
420 точки
Комфортът на окачването разочарова. Ако се абстрахираме от него, виждаме един практичен и просторен дебют в класа на вановете с впечатляваща армада от системи за подпомагане.
3. Ford Grand C-Max 1.5 Ecoboost
402 точки
По отношение на ходовата част той е по-доброто BMW. Динамично оформената каросерия се заплаща с по-малко вътрешно пространство. Практични плъзгащи се врати.
4. Opel Zafira Tourer 1.4 Turbo
394 точки
Тежката Zafira не се проваля в нито едно отношение, но и не блести с нищо. Въпреки че е доста лаком, моторът се усеща като слаб. Съвсем малко изоставане спрямо модела на Ford.
Текст: Маркус Петерс
Снимки: Артуро Ривас
Боби
На мене ми писна от ПР акции на VW, винаги са най добри. Факт е, че само на VW са изписани данни за вместимост на багажника в този материал. Това е манипулация.целта на този материал е манипулация, а не информираност. Всички коли са хубави и за всяка една си има клиент. НО МОЛЯ, бъдете малко по-коректни. От целия сравнителен тест на Царе на пространството липсват данни за това ПРОСТРАНСТВО.