Fiat 500C e срещу Renault Twingo Electric, Renault Zoe R135 и Smart Forfour EQ
Знаете, че никога не ни ни е липсвало положително отношение към Fiat 500C. Във второто си поколение, чиято поява далеч не беше прибързана, той вече има изцяло електрически вариант. А ще успее ли да наелектризира и нас? За да повишим напрежението, ще го сравним със Smart Forfour, както и с електрогрупата на Renault – Twingo и Zoe.
Когато в гората нещо вдигне шум, няма кой да го чуе. Или по-скоро – нямаше. Защото сега вече всичко се чува – писукането на птичките, пукането на клоните и фученето на вятъра сред върхарите на дърветата. Всичко, което иначе бива заглушавано от мотора, сега стига до слуха ти, докато вятърът от движението нашепва в ухото ти сладки безсмислици: Колко добре изглеждаш и днес, с каква виртуозност управляваш автомобила, както и че Италия не е само страна, а и чувство, копнеж по лекота, който носим в себе си. И който може да бъде задоволен с един малък, открит, електрически Fiat.
Да, ей сега ще поговорим за пробези и времена за зареждане, за уолбокси и степени на рекуперация. Но може би ще смекчим споровете между феновета на ДВГ и ентусиастите на електричеството, ако преди това споделим едно мнение: Няма добри или лоши, морални или неморални автомобили. Има само скучни и доставящи удоволствие. Защото за един автомобил няма нищо по-важно от радостта, която носи на хората. От това да задвижва духа ни, независимо от начина, по който се задвижва самият той.
За да изясним на какво друго е способен електрическият Fiat, ще го сравним с три особено популярни и достъпни електромобила. Smart изпрати за теста Forfour, а Renault – Twingo и Zoe. А сега да вадим щекерите и да потегляме!
Fiat дава тон
От старта си през 2009 г. 500C е от онези автомобили, които притежават толкова силен талант, че никога не са принудени да се доказват чрез уменията си. Независимо че многобройните му слабости нямаше как да бъдат премълчани – да споменем само най-грубите: лоши седалки, дървено окачване, блуждаеща управляемост, – веднага иззад ъгъла надничаше едно „обаче“ и потопяваше истината за несъвършенството на „Чинкве“ в мека успокояваща светлина. Като автомобил за всекидневието той беше доста непохватен, но като чаровен изкусител – направо незаменим, а след оттеглянето на стария Land Rover може би единственият автомобил, който никога не е бил принуден да полага усилия, за да стане по-добър. А сега идва ново поколение – и изведнъж всички казват, че е страхотно. Ало, какво става тук?
Става това, че Fiat положи малкия автомобил върху нова база, която променя размерите му само незначително. Но точно толкова, че да придаде на „Чинкве“ онзи вътрешен простор, който прави разликата между „тясно“ и „уютно“. Пилотът и навигаторът сега пътешестват без притеснения върху много по-добри седалки, напомнящи удобни кресла. В добавка обстоятелството, че електрическата платформа вече не изисква лост за трансмисията, обогатява още повече усещането за вътрешна широчина. Всъщност сега „Чинкве“ е мебелиран отвътре в същия стабилен стил на високо качество, който е присъщ на неговата външност със съвсем леко модернизирани форми. За целта Fiat е подредил по нов начин органите за управление на функциите. Много неща се правят чрез централния сензорен екран, но важните, като контролът на задвижването и климатика, се извършват посредством отделни бутони. Това изглежда целесъобразно – най-малкото понеже сензорният екран и дисплеят с контролните уреди стават нечетливи още при леко огряване от слънчевите лъчи. Тъй че можем да посъветваме водача да си изработи добро усещане за скорост, пълнолетните пасажери отзад – да осъзнаят дълбоката си потребност от човешка близост, а всички пътуващи – да отдадат предпочитание на оскъдното лятно облекло. Все пак багажникът си е останал все така мъничък, а сега и зарядното устройство отнема част от пространството.
Но няма как: 42-киловатчасовата литиево-йонна батерия трябва да бъде зареждана с ток, който после да захрани разположения под предния капак електромотор с постоянно възбуждане и мощност 87 киловата. При това „Чинкве“ е единственият в теста, който може серийно да се зарежда не само с 22-киловатов променлив, но и – чрез CCS – с постоянен ток с мощност 85 кВт. Освен точки в оценката за бързо зареждане това му носи и важната за един електромобил способност да изминава по-дълги разстояния. А по-сдържаното използване на темперамента на машината удължава пробега значително (от 191 км при разход 21,4 кВтч/100 км средно в теста на 271 км при разхода по екомаршрута). За целта в режима Range мощността бива ограничена, а моментът на рекупериране се увеличава толкова силно, че почти винаги можете да спирате само с него. Последните няколко километра в час остатъчна скорост обаче се налага да бъдат погасени по нормалния начин, което не е съвсем лесно, понеже трудният за дозиране спирачен педал реагира твърде късно.
Това дразни главно при каране в града, поради което бързаме да го напуснем. Задвижването изпълнява желанията ни с безрезервна решителност. От четирите автомобила Fiat ускорява най-стремително и е най-бърз. Изпробваме по веднъж едното и другото, за да превключим след това отново в режим Range и да натиснем бутона на надиплящия се покрив. После той се нагъва само до задната колона, а след второ натискане на бутона се спуска до кората над багажника, блокирайки задния обзор по удивително цялостен начин.
Но животът – е да, и въздушният поток – ни връхлитат отпред. Дори на аутобана, където широкият набор от асистенти прави възможно адаптивното спазване на скоростта и активното спазване на лентата, разрошващият бриз меко се вихри в кабината. Ако реакцията спрямо неравностите доскоро се смяташе за една от разтърсващите слабости на „Чинкве“, сега той е придобил прилежен комфорт на окачването.
Управляемостта обаче се характеризира с известна разлигавеност, лишено от амбиция недозавиване и недотам прецизна, бедна на обратна информация кормилна уредба. Затова се налага да обясним как така „Чинкве“ получава толкова много точки в оценките за „Водимост/ удоволствие от шофирането“. Ами защото удоволствието, което доставя този скъп, но прилично оборудван Fiat, не се разгръща при управление в критичен режим, а при отваряне на мекия покрив. Електрическото „Чинкве“ е невероятно по-добър автомобил от 500 с топлинна машина, който продължава да се произвежда. Малчуганът е станал още по-чудесен. Чуйте само! Врабчетата си подсвиркват от покривите.
Renault: Twingo, go, go, go!
Twingo също е чудесен по своему, но за да го разберете напълно, се налага да вземете присърце обстоятелството, че е конструиран с идеята да бъде най-повратливият четириместен градски автомобил. В точно същата степен това важи и за Smart Forfour, който използва същия фундамент, но не и същата техника в електрическата версия. Независимо от това можем да кажем, че на градските герои Twingo и Forfour не можеше да им се случи нищо по-хубаво от електрическото задвижване.
За Twingo специалистите от Renault модифицираха разработения от тях синхронен електромотор на Zoe. Той тук е с мощност 60 кВт и получава енергията си от конструиран специално за модела литиево-йонен акумулатор с водно охлаждане. Неговият капацитет от 21 кВтч е достатъчен за пробег от 125 км при средния разход в теста. В екорежима с ограничена мощност или с усърдно използване на тристепенната рекуперация (от свободен ход до шофиране с един педал) пробегът се разтяга до 165 км.
Така че по-добре е да се наслаждавате на просторите в близката околност, при което Twingo във версия Electric доказва талантите си най-добре на къси разстояния. Динамичните му характеристики може и да са по-скоро скромни, но пък скача пъргаво напред на светофарите, изпреварва бързо в часовете пик и тихичко се провира през тесните улички. Тази маневреност, подкрепяна от кормилната уредба с лек ход и пълно отсъствие на прецизност и обратна връзка, все още няма нищо общо с добрата управляемост. Наистина, благодарение на тежкия си акумулатор Electric лежи на пътя по-солидно и балансирано. Но както и преди, при него цялата динамика на пътя се определя от едно специфично съревнование. А именно, дали недозавиването ще успее да се разгърне с пълна сила, преди ESP да убие скоростта със спирачките.
Най-добре е да погледнем на малкото Renault като на жизнерадостен автомобил за близки разстояния. Защото точно това умее най-добре – да стигне за кратко донякъде и да се върне бързо – за предпочитане по сигурни пътища. Защото празнотите в системите за подпомагане са почти колкото в арсенала на Forfour. Това обяснява и ниската цена на мебелираното с гиздава простота, прилично возещо Twingo. И за да сме верни на вложената в неаго идея, ще заключим: Във версията Electric моделът се е превърнал в съвършеното Twingo; и освен това в един по-малко несъвършен автомобил.
Renault Zoe: много по-далеч
А как изглежда съвършенството при Zoe? То пък се крие в две силни страни, но такива, които за мнозина купувачи на електромобил са може би най-важните. Първо, обширното предлагано пространство. Вярно е, че пасажерите седят почти под тавана върху небрежно тапицирани седалки. Но за разлика от трите други модела Zoe настанява прилично четирима пълнолетни пътници, освен това побира много повече багаж. От още по-голямо значение е автономният пробег. С 52-киловатчасовия си акумулатор с въздушно охлаждане автомобилът изминава по екомаршрута 400 км – с почти 130 повече от модела на Fiat. Със средния разход в теста (20,2 кВтч/100 км) Zoe изминава 287 км, тоест с 50 процента повече от 500. Освен това на нашето стенно устройство с мощност 22 кВт зарежда целия си акумулатор с шест часа по-бързо, отколкото Fiat своята по-малка с 10 кВтч батерия. Възможността за зареждане от CCS (1100 евро) прави Zoe подходящ дори за пътуване на средни разстояния – така той за 36 минути зарежда енергия за 150 км.
Подобно на останалите участващи в теста производители Renault предлага като принадлежност зарядно устройство за домашен монтаж. То струва в Германия 1099 евро за Twingo и Zoe, Smart иска за своето 895 евро, а Fiat – 1199 евро (или 3523 евро вкл. монтажа).
Също и при управлението на функциите Zoe улеснява прехода към електрическа мобилност, като намалява излишната сложност. Режимите са само два – екологичен и нормален. За да рекуперирате, избирате степен В и преди да потеглите, проверявате в навигацията докъде можете да стигнете с разполагаемия пробег. Да, може да се каже, че Zoe съумява особено добре да превози своя собственик – но не и да събуди ентусиазма на когото и да било.
Ние с основание разказваме много за въодушевлението, което може да предизвика един електрически автомобил – понеже бръмчи тихичко, ускорява с еластична, спонтанна и непрекъсната тяга или понеже дозира силите си така, че оптимизира добрата управляемост. Да, дори Twingo и Forfour благодарение на електрическите си машини се шофират по-чевръсто и с повече удоволствие. За разлика от тях Zoe се движи – съжаляваме, но е вярно – някак безцветно. Не ни разбирайте погрешно. Автомобилът ускорява елегантно и достига практичните за пътуване по магистрала 140 км/ч, разпорежда се пестеливо със запасите на акумулатора си. Но освен чистата разумност няма нищо, с което да те заплени.
Ясно е, че ако трябва да се вземе някакъв завой, той го прави. Ако на пътя му има неравности, той се опитва да се пребори с тях с помощта на клатещото се окачване. Фактът, че близо до границата на сцепление Zoe отначало недозавива, докато ESP не се намеси грубо, ще бъде узнат от малцина – понеже моделът е лишен и от малкото умения за добра управляемост, с които разполагат дори Twingo и Forfour. Но силните му страни го превръщат в струващ цели 35 890 евро (тук барабаните бият тържествено) победител в оценките за качества – но не и за доставяно удоволствие.
Smart: кратко и ясно
Forfour се държи дистанцирано. С това не искаме да намекнем за неговите технически възможности да поддържа безопасно разстояние до движещия се отпред автомобил с помощта на предния радар и рекупериращо спиране. Имаме предвид общата му оценка, която е на известна дистанция след останалите – поради своеобразния му замисъл.
По същество той отговаря на концепцията на Twingo, с който споделя платформата и голяма част от техническите си особености. Така и за Forfour са характерни схемата със заден двигател и ограниченото пространство за пътници и багаж, както и по-скоро суровият комфорт на окачването и леко намаленият и спъван от усърдната ESP талант за добра управляемост. Но и Smart печели неимоверно много от електрификацията. Той се движи по-уверено и балансирано, а в тесните рамки на възможностите си доpи по-чевръсто от бензиновите версии и е запазил грандиозната си управляемост и повратливост. Те си остават най-силната му страна. Независимо че Smart е обзавел Forfour с по-скъпа и по-качествена мебелировка и контролните му уреди предоставят по-обширна информация и съвети за икономично шофиране, годността му за всекидневието не се простира до мащабите на Twingo – и причината е още по-малкият автономен пробег.
Защото като резервоар за енергия Smart използва литиево-йонен акумулатор с капацитет едва 17,6 кВтч (само за сравнение: батерията на Mercedes GLE 350 de – който е plug-in хибрид – разполага с 31,2 кВтч). При толкова малки възможности дори 3,8 киловатчаса в повече на акумулатора на Twingo правят разликата доста голяма. Така при средния разход в теста Smart изминава с едно зареждане 94 километра, а Twingo – с една трета повече. Добре, че поне потенциалът за икономии на Forfour е значителен и по екомаршрута при разход само 11,5 кВтч/100 км пробегът на автомобила се удължава с 66 процента до 156 км. Ако разходът на електроенергия се трансформира в емисии на СО2 според германския електродобивен микс, те ще бъдат 46 г/км. Толкова биха се отделили при разход от два литра бензин на 100 км – твърде малко дори за скутер.
Само това обаче не е достатъчно, за да качи Smart на почетната стълбица – против него говорят състоящият се почти изцяло от празноти асортимент от системи за подпомагане и оскъдното серийно оборудване (22-киловатовото зарядно устройство на борда струва 990 евро, серийното зареждане е с мощност само 4,6 кВт). Но пък какво чисто удоволствие е, когато се носиш с този Smart през гората – и по всички върхари е тишина.
Заключение
1. Fiat 500C (551 точки)
Да, скъпо удоволствие, но пък неповторимо. Солидният „Чинкве“ се движи темпераментно и икономично, притежава добър комфорт, достатъчно асистенти и пробег, а сега и повече талант за всекидневието.
2. Renault Zoe (536 точки)
Да, Zoe извървя дълъг път, а и може да стигне най-далеч. Това, наред с многото място, е голямото му предимство. На по-скоро средно ниво са комфортът и материалите. Доста над средната е цената.
3. Renault Twingo (510 точки)
Брилянтно решение за шофиране в града, до работата или като втора кола в семейството, но неподходящо за ролята на пълноценен автомобил. За нея евтиното, икономично и пъргаво Twingo е прекалено тясно, с малко асистенти и къс пробег.
4. Smart Forfour (499 точки)
Брилянтно решение за шофиране в града, до работата или като втора… о, извинявайте, това вече го казахме за Twingo. То обаче е в сила и за също толкова тесният, лишен от асистенти и с още по-къс пробег, а и по-скъп Forfour.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ахим Хартман