Тест на най-новото поколение на Civic, което идва по-голямо и по-уверено отвсякога
Традиционно автомобилите с марка Honda винаги са били сред най-доброто на пазара, когато става дума за технологии, качество и надеждност. И макар вижданията на европейците и японците за това какво точно наричаме "премиум" и какво прави един автомобил "премиум", трудно може да се отрече, че техните продукти почти винаги заслужават да се причислят към премиум сегмента на категорията, в която се подвизават. Защото вкусовете и разбиранията може и да са нещо индивидуално, но когато един автомобил е скъпо направен, добре изпипан в детайлите и притежава дълговечност, за която повечето други могат само да мечтаят, то той без съмнение има основания да бъде наричан елитен, независимо от общоприетите мерки и теглилки.
Civic е един от най-старите, най-успешните и най-добре познатите на Стария континент модели на марката, като междувременно той вече е в своето единайсето поред поколение. Още десетата генерация имаше нелеката задача да наследи в Европа едновременно Civic и Accord, което се случи най-вече по отношение на вътрешните и външните размери. Тъй като по-големият Accord продължава да бъде привилегия за пазарите в Азия и Щатите, новият Civic в Европа също се позиционира някъде между компактния и средния клас, а габаритите му са станали още по-внушителни в сравнение с тези на предшественика му. Реално автомобилът е станал горе долу толкова голям и отвътре и отвън, колкото беше Accord преди двайсетина години, същото важи и за зрялостта на пътното поведение и возията.
Още външният дизайн на новия Civic говори за повече зрялост и самоувереност. Лично за мен в пропорциите на предходното поколение имаше някои леки странности - като че ли рязката смяна на курса в дизайна и голямата промяна в размерите доведоха до леко объркване. Новият модел от една страна продължава линията на предшественика си, но от друга излъчването му е коренно различно - по-хармонично, по-уверено, по-естетично. Осанката на Civic изглежда наперена още при базовото оборудване, при по-високите нива изглежда все по-добре, а при върховата версия Type R е направо страхотно.
Интериорът е направен като по учебник и абсолютно типичен за Honda - всичко е проектирано и изработено с мисъл за хората, които ще ползват този автомобил, удобството се гарантира от куп дребни, но безценни във всекидневието детайли, а материалите и изработката са сред най-солидното, което може да се срещне в класа на Civic, а ако трябва да бъдем съвсем точни, те са на добро ниво дори за по-високия клас. Оборудването включва всичко, което може да се смята за необходимо и постижимо в компактния сегмент.
На пътя автомобилът също се откроява с невероятно солидна стойка, стои като залепен за пътя, а кормилното поведение е отзивчиво, прецизно и хомогенно, осигуряващо добра обратна връзка за контакта на предните колела с пътя. Хибридното задвижване със системна мощност 184 к.с. и максимална тяга от 315 Нм осигурява доста по-добра от очакваната динамика - ускорението е енергично, тягата е уверена още от ниските обороти (точно тук е най-сериозното осезаемо предимство спрямо повечето преки конкуренти с подобен тип задвижване), а най-приятната изненада е акустиката, която никога не натоварва слуха, включително на магистрала. Последното се дължи както на забележително хармоничните настройки на задвижващия тракт, така и на изключително сериозната шумоизолация. Разходът варира в зависимост от стила на шофиране, но е достатъчно да кажем, че дори при каране по магистрала трудно надвишава седем на сто, което е повече от добре с оглед на постиженията на опонентите. При по-сдържан и предвидлив стил на каране можете да постигнете наистина впечатляваща с оглед размерите и показателите на автомобила икономия.
Що се отнася до цената, то моделите на Honda никога не са били евтини, но неизменно предлагат много сериозна себестойност срещу цената си. Такъв е и случая със Civic - цени от порядъка на 60-70 000 лева за автомобил с подобни качества вече са нещо нормално, още повече че с оглед на непрекъснато нарастващите цени при конкуренцията, моделите на Honda всъщност престанаха да изглеждат наистина скъпи при пряка съпоставка.
ОЦЕНКА
ОЦЕНКА (четири звезди)
Приятно хармоничен, както по отношение на задвижването, така и като цяло. Архитектурата на сериен хибрид показва добър потенциал за ефективност и икономичност, а също така и за комфорт и динамика.
Каросерия
+ Удобна работа с уредите, голям багажник, голямо пространство за пътниците в долната част включително отзад, но…
– …ограничено пространство за главите, на фона на размера на каросерията ограничен обзор
Пикселизирана камера за обратно виждане
Комфорт
+ Комфортна настройка на окачването
Плавно потегляне
Добра изолация срещу шум
– Седалки със сравнително къса основа за бедрата
Двигател/силово предаване
+ Мощно задвижване с комфортна шумова картина
– Малък чисто електрически пробег
Леко забавена реакция при подаване на газ
Поведение на пътя
+ Линейно, прецизно кормилно управление
Без превключвания на предавки
Неутрално поведение в завой…
– …без особени претенции за динамика
Изразено накланяне на каросерията
Безопасност
+ Функционални системи за асистенция серийно
Добър спирачен път
Екологичност
+ Изключително нисък разход на гориво
Тихо движение
– Висок разход при спортно шофиране
Разходи
+ Справедлива цена на фона на оборудването
– Заради линиите на оборудване малки възможности за индивидуализация
Текст: Божан Бошнаков
Снимки: Ахим Хартман, Honda