Тест на най-новия ключов играч в сегмента на пикапите у нас
Има много причини човек да изпитва чувство на респект към японската техника. Пък и не само към техниката като цяло или автомобилите в частност – по-скоро изобщо към начина, по който хората в тази страна подхождат към нещата от живота. В Империята на изгряващото слънце винаги е било по-важно какъв си отвътре, а не как изглеждаш. А когато се вглеждаш в същината на всичко, което срещаш по пътя си, това променя целия ти светоглед. Затова и не е чудно, че и в света на автомобилите японският инженерен гений се радва на заслужена почит.
Верен служител
Поради ред национални особености, японците трудно могат да се мерят с европейците в създаване на одухотворени бутикови шедьоври на четири колела. Подходът им към автомобилите за удоволствие също е доста специфичен и в определени случаи се оказва същински удар в десетката (достатъчно е да вземем за пример Nissan GT-R или пък Mazda MX-5), а в други – не съвсем. Когато става дума обаче за автомобили, призвани да вършат работата си по възможно най-добрия начин, облекчавайки максимално своя притежател, при това стараейки се да му служат възможно най-дълго, едва ли някой може да оспори, че японците са в общи линии ненадминати. Затова не е случаен и фактът, че поне половината от буквално неразрушимите пикапи на планетата са създадени именно там. И точно за един от тях става дума в този материал.
Името на марката Isuzu в Европа се свързва повече с дизеловите двигатели, камионите и автобусите, отколкото с автомобилите на компанията. Само че в редица други краища на света това съвсем не е така. Нещо повече – за пазарите в Югоизточна Азия Isuzu D-Max представлява това, което в европа са VW Golf или Ford Fiesta например. Или това, което е в момента Dacia в България. В държави като Тайланд и Индонезия например D-Max е фактически най-често срещаният модел нов автомобил по пътищата. След едно малко по-продължително запознанство с възможностите на тази корава машина не е необходимо да притежавате особено задълбочени познания в областта на автомобилите, за да разберете, че нито популярността, нито имиджа му са плод на случайността. Просто защото D-Max е от онези автомобили, които са безмилостно добри в това, което правят.
Наистина добър в своята област
Това с какви впечатления ще останете от D-Max много зависи от подхода, с който ще подходите. Защото ако търсите луксозен пикап (словосъчетание, което аз лично винаги съм смятал за някакъв странен оксиморон) в американски стил, то тук сте на погрешен адрес. Isuzu е фирма, специализирана в разработването и производството на надеждни, ефективни и функционални машини, предлагани на достъпна цена – не на играчки за забавление.
В ролята си на професионалист D-Max се представя повече от блестящо. С огромен полезен товар от над 1,1 тона, възможност за теглене на прикачен товар с маса до 3,5 тона, огромен полезен обем, възможност за движение по страничен наклон до 49 процента, ъгъл на атака 30 градуса отпред и 22,7 градуса отзад, този пикап е един от най-способните представители на своята категория. Макар „на първо четене“ характеристиките на 1,9-литровия задвижващ агрегат със 164 к.с. да звучат по-скоро скромни, в действителност D-Max се оказва неочаквано чевръст, предавателните числа на трансмисията са изключително добре подбрани, а тягата е доста по-уверена, отколкото предполагат стойностите на въртящия момент на хартия. Наличието на „истинско“, ръчно активируемо двойно предаване без съмнение ще бъде оценено по достойнство от всички, които имат нужда от наистина сериозен всъдеход, а понижаващият режим на трансмисията допълнително помага при справянето с особено тежки ситуации.
Вероятно ще прозвучи донякъде странно, но всъщност не транспортните и професионалните и офроуд възможностите на D-Max са нещото, което успя да ме впечатли най-много в този автомобил. Не защото тях не си ги бива – напротив, както вече споменахме, пикапът на Isuzu е сред отличниците в класа си по всички параметри, които се смятат за значими при един пикап. Само че това, че този автомобил може да носи тежки товари, да минава почти отвсякъде и да се справя с почти всяко трудно предизвикателство по пътя си е напълно очаквано за сериозна машина от ранга на D-Max.
Неминуемо обаче при подобен род модели човек някак автоматично стига до извода, че поведението им в нормалното всекидневие в по-малка или по-голяма степен се доближава до така известния в народното творчество слон в стъкларски магазин. И точно тук идва голямата изненада – освен да се справя със своите задачи на непопедим пикап, D-Max е един неочаквано приятен за управление автомобил. Достатъчно динамичен, с прилична маневреност, прекрасен обзор във всички посоки, добри спирачки, нелош комфорт и пътно поведение, което е в състояние да засрами редица модели, имащи претенциите да бъдат елитни представители на SUV категорията. Отвътре автомобилът не е луксозен, но е удобен и ергономичен. Дългите преходи може да не са коронната му дисциплина, но нито представляват реален проблем, нито ще ви изморят повече, отколкото средностатистически лек автомобил. D-Max е от онези автомобили, които колкото повече караш, толкова повече оценяваш. С които някак неусетно дори се сприятеляваш. Защото добрите професионалисти се срещат все по-рядко. А Isuzu D-Max е точно такъв – при това се предлага на едни най-добрите цени в своя сегмент. Респект!
Текст: Божан Бошнаков
Снимки: Мелания Йосифова