Тест на наследника на един от най-митичните всъдеходи на всички времена
Новият Defender показва, че със съответните промени в алуминиевите конструкции на марката може да се постигне уникален разкрач между движение в пресечен терен и нормален път.
След толкова десетилетия на производство на класическия Land Rover Defender компанията можеше да използва подхода на Mercedes с неговата G-класа и да запази правоъгълния му дизайн. Вероятно в Land Rover дълго са размишлявали дали да не създадат за него масивна рама и да следват в непосредствена близост дизайна на предшественика, но в края на краищата е дошло решението да внедрят модерните самоносещи алуминиеви конструкции. Когато марката пуска на пазара четвъртото поколение на Range Rover през 2012 г., създадената от Jaguar и приложена за първи път при XJ (X350) технология, включваща нитоване и използване на структурни лепила, има зад гърба си вече почти десетгодишна еволюция. Година преди да придобие Jaguar и Land Rover, Tata Group купува англо-холандския производител на стомана и алуминий Corus Group. Английската нишка и алуминият се преплитат и след като компанията вече става индийска собственост.
Решението за използване на налична платформа е икономически изгодно, при това алуминиевата D7u е достатъчно здрава, надеждна и доказала се. Предвид факта, че Defender има много по-тежка насоченост към офроуда, тя е преработена до т.нар. D7x (X произхожда от екстремен) със значителни промени, превръщащи я в най-здравата каросерия, произвеждана някога от Land Rover. Усилването включва специални стоманени подрами със солидни структурни звена, към които се прикрепват елементите на окачването и които повдигат каросерията с 20 мм. Втулките в окачването са с огромни размери, особено хидравличните, позволяващи стабилното движение на автомобила да се съчетае с екстремни офроуд възможности. Същото е валидно и за шарнирните съединения, задвижващите валове и солидните лети алуминиеви рамена на окачването.
Алуминий и стомана в едно
Разбира се, интериорът няма нищо общо с този на колегата с наименование Range, но пък има още по-малко общо с предшественика си. Под почти изправеното стъкло е разположено плитко на фона на повечето SUV модели арматурно табло, което обаче е изработено с изключителна прецизност, високо качество и с издръжливи материали предвид насочеността на Defender. Чаровен елемент, характерен и за колегата Discovery, са малките хоризонтални прозорчета над задните врати, а във външността има много стилови отправки към оригинала.
Цялото това усилване е казало думата си – въпреки модерната алуминиева самоносеща каросерия новият Defender тежи около 2300 килограма в дългата версия и съвсем логично надвишава теглото на Discovery. Моделът е по-тежък с няколкостотин килограма дори от предшественика си – въпреки неговата масивна стоманена рама и тежки твърди мостове. За сметка на това каросерията може да издържи значително по-големи вертикални натоварвания през окачването, а при тестовете автомобилът е преминавал без проблеми, многократно през бордюр с височина 200 мм със скорост 40 км/ч. По време на развойната дейност платформата на Defender е била подложена на над 62 000 различни инженерни теста и сценария, преди да бъде одобрена, а прототипните автомобили са преминали през над 45 000 индивидуални теста с 1,2 милиона километра, изминати в Африка, Америка, Близкия изток и скандинавските страни.
Твърдите мостове също са в миналото, отстъпвайки място на модерна конструкция с независимо окачване с по две рамена отпред и сложна компановка, наречена Integral link, на задния мост. Тя наподобява архитектурата на ходовата част на D7u на Discovery и Range Rover, но подобно на платформата е надградена и усилена. Адаптивните амортисьори променят характеристиките си 500 пъти в секунда на базата на движението на каросерията и кормилното управление. Въпреки че задвижващите агрегати произхождат от останалите модели, те също са преработени, за да отговорят на нуждите на Defender – като по-високо разположените елементи на охлаждането например. Както разпределителната кутия, така и всички карданни валове и осемстепенната трансмисия на ZF са в изпълнение „Heavy Duty“.
Двулитровият дизелов двигател на участващите в теста дълги версии 110 от серията First Edition разполага с две турбини и достатъчно мощност (240 к.с. и 430 Нм), за да покаже разликите на пътя спрямо предшественика (предлага се и версия с 200 к.с., както и четирицилиндров бензинов мотор с 300 к.с. и шестцилиндров мек хибрид с 400 к.с.). Въпреки големия просвет и значителната си височина машината демонстрира изключителни динамични умения, а най-добрият предупредителен сигнал за придържане в разумните граници е просвирването на високите гуми, чийто плач настъпва много преди окачването да се предаде. Във версията с пневматично окачване, с каквото са оборудвани тестовите автомобили, характеристиките му могат да се променят, а това означава увеличаване на просвета до ниво от 290 мм. Така избраният от Land Rover Club България офроуд маршрут в Понор планина (дял на Стара планина) не затруднява по никакъв начин автомобила, който може да се справи и с далеч по-тежки препятствия, когато в ход могат да влязат специалните настройки на режимите Terrain Response 2 и Configurable Terrain Response и технологията Clearsight Ground View, чийто камери осигуряват поглед към терена „през“ капака. За разлика от спартанското усещане в предшественика пътниците могат да разчитат и на инфо-развлекателната система Pivi Pro, както и на гамата от системи за безопасност базирани, на основен общ контролер QNX Hypervisor.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Приликата между произвеждания цяла вечност предшественик и наследника му е в името и възможностите за движение в пресечен терен. За постигане на последното при новия модел конструкторите са направили толкова много, че автомобилът може спокойно да стане основа на бъдещ SUV кабриолет. За истински красиво поведение извън пътя трябва преди всичко здрава каросерия и окачване и солидна система за двойно предаване. Щом излезе на нормално шосе, коравият Defender се преобразява неимоверно.
Текст: Георги Колев